www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
Един ученик стоял в двора на манастира и наблюдавал своя учител.
Слънцето се спускало бавно, а въздухът бил тих, почти неподвижен.
По пътя минал стрелец – прост човек, с лък на рамо и прашни обувки.
Учителят го спрял. Двамата застанали настрани и започнали да разговарят спокойно, сякаш се познават отдавна.
Ученикът гледал с недоумение.
В ума му се блъскала една мисъл:
Какво може да свързва мъдреца с този обикновен стрелец?
Когато стрелецът си тръгнал, ученикът не издържал и попитал:
— Учителю, какъв смисъл има да беседвате с него? Какво знание може да се вземе от такъв човек?
Учителят се усмихнал леко, сякаш въпросът бил очакван.
— Попитах го как се прави здрав лък — отвърнал той спокойно.
— И как се уцелва целта.
Ученикът замълчал.
А учителят добавил, гледайки към далечината:
— Всяко умение носи своя истина.
Да направиш нещо здраво… да насочиш нещо точно… да овладееш движението си…
Това не е само занаят. Това е път.
Вятърът леко раздвижил листата.
— Който търси, намира знание навсякъде — продължил учителят. —
В лъка — якост.
В стрелата — посока.
В стрелеца — съсредоточение.
После се обърнал към ученика:
— Ако се научиш да виждаш това… ще започнеш да учиш от всичко.
