Някога отдавна, много отдавна, може би още в ония времена, когато свети Павел дошъл от Иберия в нашия остров, живяла в Уесан една красива шестнайсет-седемнайсетгодишна девойка и тази девойка наричали Мона Кербили. Толкова хубава била Мона, че всички, които я виждали, казвали с възторг на майка й:
Прочетете повече »
Един цар имал едничък син, умен и хубав, за чудо и приказ. Дошло време да се задоми царският син. Царят
Прочетете повече »
Веднъж Настрадин Ходжа се връщал от пазара към родното си място. Колкото и да подканял магарето, то едва се влачело.
Прочетете повече »
За двама пълководци на Акбар. Единият получавал пространни указания, другият – само откъслечни. Накрая вторият се обърнал към Акбар с думите: „С какво не съм заслужил пространни обяснения, след като съм донесъл толкова победи?“
Акбар отговорил: „Твоето разбиране удържа потока от думи. Нека всеки миг, съхранен от теб, да бъде отбелязан с най-хубавата перла.“
Затова голяма е радостта за тези, които могат да разберат, съхранявайки течността на избора.
Да добавим за третия. Той попитал: „Защо късно или твърде рано се порицава еднакво?“
Акбар казал: „Приятелю мой, няма еднакви величини. Затова, ако преждевременността съдържа находчивост, то цената й е по-добра, защото закъснението е свързано само със смъртта. Преждевременността може да бъде съдена, закъснението вече е осъдено.“
Отидох в старопиталището да видя един стар зидар. От много години не се бяхме виждали.
— Попътува ли? — попита ме той.
— Да, бях в Париж.
— Париж, а? И аз съм бил там преди много години. Строихме хубава къща точно на брега на Сена. Кой знае кой живее сега в нея. После къде беше?
— Бях в Америка.
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
