мало едно време едно момиченце, което всяка вечер, тъкмо когато идвало време да си ляга, ставало съвсем мъ­ничко.
— Мамо — казвало то, — аз съм мравка.
И майка му разбирала, че е време да го сложи да спи.
Като изгрявало слънцето, момиченцето се събуждало, но още било мъничко, цялото се събирало навъзглавницата и дори оставало свободно място.
— Ставай — казвала майка му.
— Не мога — отговаряло момиченцето, — не мога, още съм много малка. Сега съм като пеперуда. Почакай да порасна.
И след малко възкликвало:
— Ето сега пак пораснах!
С вик изскачало от леглото и започвал новият ден.